Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
Слово на председателя на Народното събрание Георги Пирински по случай 121-та годишнина от Съединението на България
06/09/2006

Слово на председателя на Народното събрание Георги Пирински по случай 121-та годишнина от Съединението на България

6 септември 2006 г., Пловдив, пл. "Съединение"


Уважаеми господин Президент на Републиката,
Уважаеми господин кмете,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми господин областен управител,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми граждани и гражданки, уважаеми гости на град Пловдив,
Драги сънародници,

Днес, 121 години след Съединението на България, отново сме изправени пред изпитания на смисъла. Живее ли в ежедневието ни не просто като спомен, а като мотив и стимул примерът на 6-ти септември – символ на успех с непреходно значение за историческата съдба на народ и родина?

През последните няколко дни и жителите на Пловдив, и хората по цялата страна, си припомняме миговете на възторг и опиянение, на всеобщо ликуване, залели страната в резултат на постигнатото обединение. Но същевременно сякаш усещаме, че извиканият веднъж годишно спомен не ни стига като постоянно присъстващ елемент на съвременното ни политическо самосъзнание, като важен фактор в ежедневието на отделния гражданин, на цялата държава.

Цялата значимост на Съединението, мащаба на постигнатото, а оттам и днешното му звучене можем да осъзнаем, само ако си дадем ясна сметка за дълбоката същност на извършеното, за същината на силите и факторите, дали си историческа среща на 6-ти септември 1885 г. тук, по тези земи. Защото първопричината, породила неукротимия импулс за съединение, бе историческата несправедливост на разделението, наложено седем години по-рано от тогавашните велики сили с Берлинския договор.

В този договор намира израз балансът на интереси за онзи момент между най-мощните за времето си държави, въвлечени в многопластови комбинации и противоборства за превъзходство на европейския континент и за стратегическо надмощие по суша и море върху цялото пространство, което днес наричаме Евразия. Изведнъж появилата се на политическата карта България като независима държава, при това в естествените й етнически предели, се превръща в неочакван фактор и то от първостепенно значение със силно въздействие върху целия комплекс от интереси и амбиции на практически всяка от великите сили.

Неочаквано, но властно българските земи се превръщат в пресечна точка, във фокус, в който влизат в пряк допир и сблъсък целият комплекс от тези съперничества и домогвания. Затова и реакцията е неизбежна и неумолима - разчленяването на новоосвободена България като начин да се крепи приемлив за великите баланс на позиции и интереси, да се продължи играта за имперско надмощие за сметка на жизнените интереси и съдбините на цели народи, прилагайки изпитаната максима "разделяй и владей".

Сякаш всяка мисъл за противопоставяне на тогавашния европейски концерт е празен блян, всяка стъпка за отхвърляне на несправедливостта -предварително обречена. И въпреки това ние виждаме да се изправят срещу берлинската сделка от първия момент на съобщението за сключването й буквално всички слоеве на усетилия свободата си български народ.

Тази всеобхватна вълна на гняв, покруса и непримиримост властно заставя политици, партии и институции да се подчинят на каузата на Съединението. И ние виждаме в предприятието за постигането му да се включват всички политически и обществени фактори на възродена България, независимо от пристрастия и колебания.

В него влагат апостолската си отдаденост Захари Стоянов и Стефан Стамболов, държавническите си способности и качества личности като присъединилия се към каузата Иван Евстатиев Гешов и Константин Величков, авторитета и възможностите си граждани като Георги Странски. Разбира се, плеядата от имена не може да остане без тези на Чардафон и неговите другари. Решаваща роля за успеха на делото и за защитата му два месеца по-късно изиграват командирите и военачалниците като Данаил Николаев и капитан Райчо Николов. Но решаващото е, че всички те стават изразители и предводители на стремежите и въжделенията на целия народ от двете страни на Балкана, те повеждат и черпят подкрепа от обществените акции на почит и възпоменание за делото на поборниците за свобода, на патриарсите на българската нация.

В резултат в една обща кауза се сливат изграждането на революционна организация със свои уставни цели и организационни структури, конкретната подготовка за въоръжено въстание, работата сред румелийската милиция, както и подготовката на младата армия на Княжеството. Едновременно с това влиза в действие силата на печатното слово, неуморната пропаганда на каузата на съединението чрез списвания от Захари Стоянов вестник “Борба”.

По онова време и Народното събрание на младото княжество става един от основните форуми, в които неотменно присъства и се дискутира въпросът за обединението. Именно там още през май 1880 г., при дебатите по новите парични знаци, по предложение на Стамболов, депутатите решават на един от тях да се изпише максимата-призив "Съединението прави силата" с ясното съзнание за политическия му смисъл за момента, а и за непреходното му значение.

Същевременно, разбира се, делото на Съединението се подготвя и осъществява съвсем не в изолация от външния свят. И въпреки че отношението на силите към него е най-малкото резервирано, ако не направо враждебно, съединистите съумяват вярно да преценят и оползотворят онзи момент, в който негативните позиции няма да прераснат в практическо противодействие.

Заслужава също особено да си припомним, че на европейската политическа сцена тогава за пръв път намира изява нов тип на политическо мислене и поведение, отхвърлящо "желязната" логика на баланса на великодържавни интереси и позиции. Във Великобритания политиката в началото на 80-те години, за разлика от предходното десетилетие, се доминира от големия английски държавник и страстен защитник на българската кауза Уйлям Гладстоун, който подлага на пряко отрицание политическата философия на своя предшественик.

В многобройните си речи и срещи с хората той заявява, че вижда зараждането на нов възглед и норма за развитието на света, който се основава на правото на независимо развитие и отрича агресията, отдава предпочитание на мирното, а не на окървавеното разрешаване на конфликтите, на трайните решения, а не на моментните сделки. Негово кредо става тезата, че най-добрият начин за преодоляване на себичните съперничества и противоборства е приобщаването, съюзяването за съвместни действия в полза на споделени дългосрочни интереси – виждания, несъмнено дали отпечатък на развоя на събитията в негово време и същевременно предвестници на днешните основополагащи разбирания за обединена Европа.

Уважаеми госпожи и господа,

Очевидно в този комплекс на национални характеристики и международни измерения на Съединението сме призвани да преоткриваме съвременното му значение за нас сега – не само в празничния ден, но и в ежедневието ни като общество и държава. Днешното предизвикателство – пълноценното членство в Европейския съюз, изисква от всеки от нас не само отговорно спрямо националния интерес поведение. Ние сме длъжни да действаме с възрожденска последователност, общонародна съпричастност и политическо умение, гарантирали историческия триумф на делото на Съединението.

Да помним и тачим предводителите и творците на святото дело на Съединението!

Да бъдем техни достойни следовници и продължители и в съвременния свят на нови предизвикателства и перспективи, които сме призвани да оползотворим в интерес на българския народ!

Форма за търсене
Ключова дума
Търсене
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Избор на член и заместник–председател на НБКСРС

Избор на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори





    Последни новини